неделя, 14 август 2011 г.

Ден без име



Вечерните цветя дори не искаха да разтворят кадифени клепки
И в такива дни безтебие
скитайки по улиците с насъбран по краищата на лятото им
прашец с липов дъх ....това са натрошените в скалите от мечти
крила на среброръки елфи....
се забавлявам четейки стари обгорени
от погледи и свили се от ни едно прекръстване
некролози и табелки Образцов дом....
Жалки памфлети с оферти за щастие на кредит
и любов разсрочено плащане
само срещу телефонен номер
замеря в лицето ми вятъра....
И очите ми вечерни не са нито сини никак даже пък зелени
като покрита с прах от романи с корици от въздишки ставам сивоока
сива коминочистачена котка....
Да плача от щастие ме научи и да
стъпвам по
облаци с меки длани от тебе обкриляна
....научи ме сега и на сълзите на смъртните....